Рилският манастир

Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1,147 метра надморска височина. Разположен на около 117 км. южно от София и без съмнение преставлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, красива природа наоколо, архитекрура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е малко по-далеч – на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения.
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през 10 век, по време на царуването на Цар Петър (927 – 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, всъщност е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.

Манстирът се е радвал на голям респект и привилегии още откакто е създаден. Всички наши царе от Иван Асен II (1218-1241) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378) са правели големи дарения. За това свидетелства и Дарителския Акт от цар Иван Шишман. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в.

Съживяването му започва в края на 15-ти век. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от 18-ти и 19-ти век дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира. По това време комплекса бива реконструиран и реновиран с помощта на богати българи от цялата страна (Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София).

В днешния си вид манастира датира от 19-ти век. Строежа на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна кула, създадена от местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г. Непосредствено до нея стои и малка църква, която е само няколко години по-млада (1343 г.). В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария. Приблизително от същия период датира и главната манастирска черква “Рождество Богородично”. Архитект е майстор Петър Иванович, който работи по нея межу 1834 и 1837 г. Храма е 5-куполен, с три олтарни ниши и два странични параклиса. Едно от най-ценните неща вътре е иконостаса със своята невероятна дърворезба. Стенописите са завършени през 1846 г. и са дело на много майстори, но само известния Захари Зограф се е подписал под своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

Целият комплекс е доста впечатляващ поради своите размети. Четириетажната жилищна част се състои от не по-малко от 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Кухнята е интересна заради своите наистина огромни съдове. Екстериорът на комплекса е не по-малко впчатляващ със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци и напомня повече на военно укрепление отколкото на манастир.

Веднъж прекрачили комплекса, препоръчително е да се посети и манастирския музей, който съдържа уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и е кръстен на своя съзадаел. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата трае не по-малко от 12 години и е завършена през 1802 г. - тогава автора губи и зрението си.

Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ във вековете на чуждо поробителство. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи.

Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.

Бачковски манастир

Вторият по големина български манастир, Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превътнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала и какво ли още не.
Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.

Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г., а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богодорица, за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – Св. Архангели (от 13-14в.), който се намира в северния двор до главната църква и Св. Никола, строен в периода 1834-1837г. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.

Дряновски манастир

Историческият Дряновски манастир Св. Архангел Михаил е разположен на около 4 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.
Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион.

Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично”

Троянският ставропигиален манастир “Успение Богородично” лежи около 10 км. югоизточно от стария балкански град Троян в полите на Стара Планина. Построен на около 400 м. надморско равнище, най-големият манастир в Балкана е ограден от красиви гори и р. Черни Осъм, която придава на мястото допълнителна привлекателност. Манастирският комплекс е много добре развит като туристическа атракция с множество магазинчета за сувенири, заведения и места за забавления наоколо.
Първите следи от духовен живот в региона датират от 16-ти век или според някои дори още по-рано – от края на Втората българска държава (14-ти век), когато гр. Троян е създаден. Според манастирските хроники, пазени от незнаен монах, Троянският манастир е основан от отшелник, който идва на това място и си построява малка хижа няколко години след падането на Втората българска държава. Отшелникът бързо печели уважението на местните хора, които започват да го посещават за молитви и съвети. По-късно той построява и черква, посветена на Светата Дева.

Между времето на създаването си и 1830-та година, манастирът преживява трудни времена, през които често е нападан и унищожаван, а монасите – избивани. Зависимостта на Троянския манастир от гръцките епископи в Ловешката епархия, които използвали земите и горите й за свое лично забогатяване, също създава неприятности за светата обител. Това е решено през 1830 г., когато делегация от монаси посещава Константинопол (днешен Истанбул), за да представи искане за духовна, административна и икономическа независимост на манастира. С помощта на придружаващото писмо от Търновския митрополит Иларион монасите постигат целта си. Специална грамота, издадена на 4-ти декември 1830 г. и подписана от Вселенския патриарх Костандий, дава на Троянския манастир желаната автономия с обявяването му за “ставропигиален” - това значи, че той бива освободен от пълномощията на ловешкия епарх и става подчинен директно на Патриархата в Константинопол. Оттук нататък, манастирът се разширява и се превръща в духовен и културен център.

Манастирът е построен в духа на българското Възраждане. Черквата “Св. Николай Чудотворец” е най-старата и същевременно най-добре запазена религиозна сграда в региона, макар че се намира извън комплекса, на около половин час пеш в южна посока. Манастирският храм “Успение Богородично” е построен през 1835 г. от майстор на име Константин от с. Пещера, Кюстендилско. Изграден е от ломен камък и големи тухли, сменящи се на редове с аркирани ниши, и впечатлява чуждите туристи със своята архитектура. Един такъв турист, унгарецът Феликс Каниц, представя своите впечатления от църквата в книгата си “Дунавска България и Балканите” от 1871 г.

Въпреки че отделните части на комплекса са строени от различни майстори по различно време, манастирът е забележителен в своята хармония. Монашеските сгради са 3 и 4 етажни, с дълги отворени чардаци, които гледат към вътрешния двор, и колони и парапети в стила на старите български килийни училища. Стенописите по манастира и църквата са дело на известния майстор Захари Зограф от самоковското училище за изкуство и иконография. Иконите в храма основно са направени от други майстори от самоковската школа, сред които и брата на Захари – Димитър Зограф. С оглед на това, че Захари и неговите съученици създават множество стенописи в запазени и до днес манастири, тези в Троянския напомнят на стенното изкуство в много други, включително и популярния Рилски манастир. Въпреки това, орнаментите в “Св. Успение Богородично” са по-пищни, в подобен на бароков стил, с извиващи се клонки и цветчета.

Подобно на други манастири, в които е бил нает (прим. Бачковския), и тук Захари си прави собствен портрет, който поставя в църквата редом до този на игумена. Друго заслужаващо внимание изображение се намира в олтара и съдържа всичките 27 монаси, живели в манастира по онова време. На външната стена на сграда от комплекса също има интересна рисунка, която обаче не се вписва в стила на манастирските стенописи. На нея Захари Зограф изобразява лъв и слон, които да символизират българската сила и спокойствие по време на дългото османско владичество. Впечатляват и дърворезбите по иконостаса на църквата, направени от орехово дърво от тревненски майстори.

По подобие и на други български манастири този също си има своя чудотворна икона, която пристига в светата обител по времето на нейното създаване и се нарича “Св. Богородица Троеручица”. Според преданието, иконата е дарение от монах, който се заселил за известно време при троянския отшелник по време на своя път от Атонските манастири към Влашко.

Покрай своята духовна роля, манастирът създава велики български писатели, учители и преводачи, както и историци като монах Спиридон, автор на втората книга за историята на страната (1792). Той е бил тясно свързан и в народната борба срещу османското владичество. Подобно на други манастири, Троянският също е бил убежище на Апостола на свободата Васил Левски, който формира революционни комитети не само в Троян, но и в самия манастир. Тайният манастирски комитет е наброявал 80 монаси и е бил оглавяван от архимандрит Макарий. По това време (средата на 19-ти век) производството на книги замира за сметка на дейността на монасите в търсенето на оръжие. По време на Руско-Турската осободителна война отец Макарий трансформира комплекса в лазарет за руските войници и оказва всякаква помощ на тяхната войска.

Преображенският манастир

Преображенският манастир е разположен в изключително живописна местност на около 10 км. от античната крепост Царевец. Лежи в подножието на отвесни скали от лявата страна на р. Янтра и пътя от Велико Търново за Русе. Много красива гледка се открива от двора на манастира кьм пролома на реката и отсрещния отвесен скален рид, в подножието на който се забелязва и друга обител – Патриаршеският манастир “Св. Троица”.

Преображенският манастир е основан през 14-ти век и в момента е действащ. Няма запазени постройки от времето на създаване – сегашните сгради са построени през 19-ти век. Съборната църква “Свето Преображение” също датира оттогава. Строежът й започва майстор Димитър Софиянлията (впоследствие заловен и обесен от османските нашественици заради участието му във Велчовата завера), а е напълно завършена от майстор Кольо Фичето. Тя е с уникална архитектура, на която трудно може да бъде намерен аналог в някой от другите български манастири. Впечатлява и живописната украса, създадена от видния български живописец Захари Зограф. В продължение на три години (1849 – 1851) той работи върху някои от шедьоврите на възрожденското изкуство. Най-голямо внимание заслужават труда му по олтара на храма (живопис и икони), както и красивата стенна рисунка на име “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Интерес буди и майсторската дърворезба от 19-ти век на име “Царските двери”.

Преди време в съседство е имало още две по-малки църкви. За съжаление ги унищожава срутване на скални маси преди 25 години. В монашеските сгради с обширни чардаци, също дело на Кольо Фичето, отново се откроява възрожденския стил. Днес в тях се помещават 13 монаси.

Роженският манастир

Роженският манастир е разположен на около 5 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и Беласица, както и до популярните мелнишки мелове – разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва.
Роженският манастир е най-голямата обител в пиринския край и един от няколкото средновековни български манастири, запазени сравнително непокътнати и до днес. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследстви дава името си на близкото село Рожен. По време на управлението на Деспот Алекси Слав, губернатор на региона при царуването на Цар Калоян (1197-1207) и неговия племенник, манастира е обогатен с няколко нови сгради. През 17-ти век бива опожарен, но е възстановен в началото на 18-ти век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 г., а църквата е изцяло завършена през 1732 г. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година. Манастирският празник е на 8-ми Септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.

Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата. Всички сгради са конструирани в различни периоди, като монашеската трапезария, костницата и няколко от селскостопанските сгради са най-стари, още отпреди опожаряването през 17-ти век. Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби. Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция). При управлението на Импреатор Теофилус, известен по византийско време със своето преследване на иконопоклоничеството, вдовицата хвърля иконата във водите за да избегне нейното унищожение от императора. Тя не потънала и плавала години преди да достигне портите на манастира Ивирон в Гърция през 999 г.

Шипченският манастир "Рождество Христово"

Шипченският манастир "Рождество Христово" се извисява над село Шипка в полите на централна Стара планина.
Манастирът е построен в памет на руските войници и български опълченци, загинали през освободителната Руско-турска война от 1877-1878г. Средствата за построяването му са набрани чрез дарения най-вече в Русия, но също и в България, по инициатива на Олга Скобелева, майка на руския пълководец генерал Скобелев, и граф Игнатиев. Строежът е започнат 1885г и завършен през 1902г под ръководството на руски архитекти. Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена.

Църквата "Рождество Христово" е истински архитектурен шедовър, построен в традиционния стил на руските катедрали от 17в. Храмът, обявен за паметник на културата, блести отдалеч с многоцветната си мозаечна украса и позлатени куполи. Има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната му фасада е долепена 53-метрова камбанария със 17 камбани, като най-голямата тежи близо 12т. В черквата посетителите могат да видят 24 мраморни плочи с имената на 18,491 руските воини и български опълченци, дали живота си при боевете на връх Шипка и край гр. Казанлък. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и А. Митов и през 1957-59 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев.