Културата на България от праисторическо време може да бъде опозната главно чрез сбирките в Археологическия и Националния исторически музей в София, от експозициите в много от местните музеи в Пловдив, Стара и Нова Загора, Варна, Русе, Велико Търново, Разград, Видин, Бургас и пр. Особен интерес предизвиква Карановската селищна могила (край Нова Загора), както и невероятните скални рисунки в пещерата Магура (Рабишка пещера). Останки от палеолитна култура има в някои от пещерите в Стара планина и Родопите, а следи от крайморската палеолитна и неолитна култура са запазени от нос Калиакра на север до Ахтопол на юг. Повечето находки показват високо ниво в овладяването на първичните материали - глина, каолин, камък, дърво, бронз и желязо. Крайно интересни и уникални са останките от глинени съдове и други битови предмети от неолита до ранната бронзова епоха край Нова Загора. Поради това Карановската могила, в която са открити седем последователни археологически културни пласта, се нарича “Ноевият ковчег” на европейската цивилизация. В нея се загатват основните стилове на бъдещата средиземноморска архаика, които с развитието на пазарните отношения стават модел за целия Стар свят. Хотнишкото съкровище, открито сред останките на късноенеолитно жилище (II половина на V хил. пр.Хр.) и особено находките от Варненския некропол (късния енеолит) са безспорни доказателства за наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа. Впечатляващи са и долмените (VIII – VI в. пр.Хр.) в Източните Родопи, Странджа и Сакар, даващи ни представа за строителните похвати на траките през ранната желязна епоха.

Тракийската култура по нашите земи е представена с изключителни образци на приложното изкуство. Ненадминато е майсторството на древните траки при обработката на металите от всякакво естество. Свързването на разнородни метали в един съд и тяхната филигранна изработка са истинско предизвикателство за изследователите и любителите на старините от Ню Йорк до Токио. Най-известни са Панагюрското златно, Рогозенското сребърно, Вълчитрънското съкровище, крилатият пегас от Свещари и погребалната утвар от тракийските гробници. Самите гробници, макар и с голямо елинско влияние, също разкриват архитектурните пристрастия на траките, техните естетически и теологически позиции в периода на архаиката и атическото време. Особено впечатляващи са летящите колесници от Казанлъшката гробница и кариатидите в гробницата в Свещари. Последните години излизат на бял свят нови уникални находки от тракийската древност, благодарение на личната инициатива и организаторски талант на група археолози, обединени в Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), ръководени от Георги Китов. Техните разкопки разкриват непознати за нас страни на тракийския бит, погребални и жречески обичаи, вписват нови страници в тракологията. Проучени са около 100 могили, открити са над 30 архитектурни съоръжениия, повече от 5000 предмета с научна, художествена и музейна стойност. Интересни изследвания в науката за траките имат Александър Фол, Богдан Богданов, Иван Маразов. Вече може да се намери огромна литература по въпроса за тракийската древност и елинизъм на Балканите. Според Херодот траките са второто по големина и култура племе на света след индийците